Шлифоването е процес на рязане, който използва високо{0}}скоростни въртящи се шлифовъчни дискове или други абразивни инструменти за обработка на повърхността на детайлите. Шлифоването се използва за обработка на вътрешни и външни цилиндрични повърхности, конични повърхности и равнини на различни детайли, както и повърхности със специална и сложна форма като резби, зъбни колела и шлици.
Благодарение на високата твърдост на абразивните зърна, шлифовъчният диск притежава свойства на само{0}}заточване. Шлифоването може да се използва за обработка на различни материали, включително закалена стомана, легирана стомана с висока-якост, циментиран карбид, стъкло, керамика и мрамор, наред с други метали и неметали с висока-твърдост. Скоростта на смилане се отнася до линейната скорост на шлифовъчното колело, обикновено 30–35 m/s; скорости над 45 m/s се считат за високо-скоростно смилане.
Шлифоването обикновено се използва за полу{0}}дообработка и довършителни работи, като се постига прецизност от IT8–5 или дори по-висока. Грапавостта на повърхността обикновено е Ra 1,25–0,16 микрометра за общо шлайфане, Ra 0,16–0,04 микрометра за прецизно шлайфане, Ra 0,04–0,01 микрометра за ултра-прецизно шлайфане и под Ra 0,01 микрометра за огледално шлайфане.
Шлифоването има по-висока специфична мощност (или специфична консумация на енергия, т.е. енергията, изразходвана за отстраняване на единица обем материал на детайла) от конвенционалното рязане и по-ниска скорост на отстраняване на метала. Следователно, преди шлайфане, детайлът обикновено се подлага на други методи на рязане, за да се отстрани по-голямата част от резерва за обработка, оставяйки само 0,1 до 1 mm или дори по-малко резерв за шлайфане. С разработването на високо-ефективни методи за шлайфане, като пълзещо-шлайфане и високо-скоростно шлайфане, вече е възможно да се шлифоват части директно от заготовки във форма. Шлифоването се използва и като процес на груба обработка, като например шлайфане на щрангове и врати на отливки, изковки и външна обвивка на стоманени блокове.